top of page

Въпрос:
Свикнала съм да върша всичко сама и да разчитам само на себе си. 
Защо не мога да се отпусна?

Свикнала съм да върша всичко сама и да разчитам само на себе си.
Това има своите предимства, но и недостатъци.
Не умея да се отпускам.
В нищо. 
Отношения с хората, детето, връзки, работа, секс, почивка...

Чувствам се винаги на "тръни", на "полусъединител", "нисък старт", като "на изпит" и все едно трябва да съм в 2-3 хода напред.
Понякога се чувствам изтощена и малко нервна, но като цяло ми харесва да съм ангажирана постоянно.
Нямам идея какво да правя, когато... няма какво да правя. Не мога да стоя и да бездействам.
Запълвам свободно време с кино, театър, опера, разходки из близки планини, каране на колело, четене.
Но някак си и това ми е "по програма" и не усещам удоволствие от него, а го чувствам като поредна задача от чек листа за деня.
Как да се науча да не правя НИЩО ?
Как да се науча да се отпускам, да почивам, да изпразвам съзнанието си?

Моят отговор:

Може да се попитате:

какво значение предавам на това да съм всичко, навсякъде и винаги? 

ЗАЩО не искам да се доверя и да отпусна контрол на друг, да попитам за помощ (дори самата мисъл, че друг може да поеме контрол..)?

Защо... не допускам, че мога и да приемам? ...А се чувствам най-сигурно, когато давам?

Ако си харесате въпрос, продължете по пътечката на въпросът “защо?” И си  отговаряйте и после пак защо и т.н.

И ще стигнете до отговора.
Аз мога да ви го кажа, но за вас ще бъде по-силно, ако сама откриете отговорът на последното “защо”.

Там се крият убеждения, по които сте изградили структурата на живота си, как възприемате доверие, помощ, какво означават за вас сила и спокойствие и сигурност, свързаност какво за вас означава да обичате и да ви обичат.

Бих работила над убеждения като “аз не съм в безопасност” (емоционално по-скоро от физическа).

Както и “аз не съм достатъчно добра”.
(Емоционална безопасност е, да знаете че можете да кажете и правите и мислите каквото имате нужда, без да усещате срам, вина, без да ви упрекват, съдят, без да има скандал, без да има болка)

Това са движещите мотивации, които не ви дават покой, а ви саботират спокойствието и доверието.

Приемането.
Всичко което мислим, че е от външния свят - може би примерно:

“Нямам доверие, че ще съм в емоционална безопасност, ако помоля за помощ или дам на друг да прави нещо за мен (защото вярвам, че ще бъда емоционално {пак} наранена, мислена за слаба, не добра, не перфектна, и т.н.). “

 

Тези чувства и мисли всъщност идват от едно време в което сме възприемали тези неща, върху себе си, сме ги интернализирали, и са станали част от нашия мироглед.
Говорим за детството. И до ден днешен - това остава вътрешния глас. Ако не се промени.


Но другото важно е, че обикновено, ние като големи действаме и възприемаме спрямо нас  самите - тоест :
това, че не допускам доверие, значи нямам доверие в себе си. 

 

Не искам външна помощ = не помагам на себе си.

 

Страх ме в да бъда предадена, предавам себе си като предавам своите граници, нужди, и н.т.


Това са ограничаващи убеждения, въз основа които сме си изградили навици - на които е стъпило цялото ни ежедневие и чувства и мисловни модели и действия.

 

Дали като механизми за справяне или защитни реакции (от едно време) и в опита да удовлетворяваме човешките си нужди за сигурност, свързаност,
значимост, принос, новости, - и те не винаги са най-добрите стратегии защото тези навици сме си създали като малки с детския си ум, и обикновено се актуализират чак когато осъзнаем, че ни спират или носят неудовлетворение или дори болка в живота.


И да - те се усещат естествени  и като част от личността ни.
Но това е защото са станали част от зоната ни на комфорт (не че сме искали, станало е не по нашо желание а от нямане на избор и не разбиране като по-млади/ деца).

Това е подсъзнателната ни зона на комфорт на ежедневието.
Всичко това може да се промени и преструктурира - като осъзнаете, каква е структурата ви - от:

1) ограничаващи убеждения
2) нуждите ви, които не удовлетворявате или го правите по недобър за вас начин (нездравословни навици за психиката, като перфекционизъм)
3) границите ви, които трябва да са в баланс, нито високо и дебели стени, нито пък и несъществуващи.

Такава работа бих препоръчала.

Както и медитация чрез дишане за да свикнете нервната си система да може да се отпусне на “повикване”. 

Силата на медитацията се развива от момента на медитирането, за моментите в които имате спешна нужда от отпускане и мир.

Чрез медитацията учите тялото си да се отпуска, когато вие му кажете да се отпусне.


Една семпла медитация чрез дишане е:

Сядате на любимо място и се отпускате.

Дишате 1 - 2  пъти за да се съберете и усетите.

След това, започвате да вдишвате докато броите до 4, задържате дъх "горе" - докато броите до 2, и издишате докато броите до 4. И пак задържате "долу", броейки до 2.

И от начало.

Концентрирайте се само в дишането.

Колко пъти да повторите?

Колкото можете да издържите да мислите САМО за дишането и броенето.

Нищо друго. Празнота, дъхът ви и цифрите.

А когато усетите, че това става трудно и външни мисли се опитват да се вмъкнат, тогава е време да приключите.

Целта е, да имате неутралност, покой и време без мисли.

Дори да са секунди. Това е добро начало!

Ще усетите, ако го правите всеки ден, как след седмица-две ще успявате да седите така няколко минути без да забележете дори, че минава времето. След това ще се чувствате силни и усмихнати. Това е “ваканция” за нервната ви система и я научавате, че може! да се отпуска. 

Това не е загубено време, а инвестиция във вашата собствена психическа сила и здраве.
 

bottom of page