top of page

Въпрос:
Кои травми и страхове са свързани с проява на контрол и перфекционизъм?

Какви травми и страхове се подхранва нуждата от контрол и перфекционизма?Възможно ли е да са генетично наследени черти от характера на родител или е формиран така в последствие? Стигнах до осъзнаването, че точно тези мои качества от характера  ми пречат да постигна така желания вътрешен мир. Много е изтощаващо и за мен и за хората, които живеят с мен. Изобщо подлежат ли на промяна тези автоматични програми, които като че ли с бутон се задействат при мен. 

Моят отговор:

За да стигна до отговори на въпросите ви, ще започна от малко по-далеч. Представете си го така, като деца ние знаем, макар и несъзнателно, че не можем да оцелеем сами. Още при раждането системата за привързване на бебето среща системата на привързване на родителите, по-специално - като бебе главно това на майката.  Тези се сплотяват стабилно или срещат трудности, в зависимост от динамиката и отделните несигурности и убеждения, които родителят внася в тази привързаност.
Понеже като малки ние сме зависими от тези, към които сме привързани, ние
А) ги приемаме за “богове” и щом сме зависими, те не могат да грешат - защото ако представи си грешат ли- то тогава ние бихме били в постоянна опасност- значи не грешат! Те са вездесъщи и всезнаещи и всемогъщи.
Б) понеже нямаме предходен опит - с което мозъка да сравни дали нещо е реално или не - приемаме всичко за реално, което те правят и казват. 

И точно така се раждат нашите ограничаващи убеждения за нас самите, за това, какво значение имаме, и какво значение имат другите, какво значи да бъдеш обичан, да обичаш, какво е привързаност.
Тези първи месеци и години изграждат един вид нашата норма - нашият уникален мироглед и светоусещане.
Когато имаме родител, който внася в неговото си семейство несигурностите си -няма как детето да не поеме и от тях.

Тоест, на въпроса ви, дали контролът и перфекционизмът са генетични “черти” бих отговорила по-скоро, те са комбинация от две неща:
обусловяване и имитация.
Нашата личност се оформя от три неща - генетика, средата в която израстваме и нашият опит.
Може да съм предразположена да съм по-чувствителна (генетика), но ако имам примерно авторитарен и критичен баща (обусловяване), който повтаря примерно, че на никого не може да се има доверие и аз го слушам това ежедневно (имитация), ще израстна с ограничаващи убеждения, типични за такава динамика: аз никога не съм достатъчно добра, и, не мога да се доверявам на никого, (или че е слабост да се довериш), това включва и към мен самата.
Страхът в ядрото на всичко това е винаги един и същ: примитивния ни детски страх да бъдем изоставени / неприети/ необичани. Защо? Защото това води пряко до риск за оцеляването. Колкото и скучно да звучи, това е част от нашата главна подсъзнателна програма.
Съответно, травмите не трябва да са били големи, стига един критичен родител, който намира всеки ден грешка в детето, и то, понеже не е способно да обвини богът родител, вярва и приема вината към себе си. Мама/ тати не могат да грешат. Значи са прави. Аз съм наистина лошо дете.

Перфекционизмът е отговор на тези травми, да се доказваме чрез външния свят, на себе си.
Това е затворен кръг, докато не се възстанови доверието в самия себе си. Докато не се работи над убежденията - осъзнатост, че те са ненужен нереален остатък от миналото.
Тук има липса в потребността/ нуждата за свързаност.

Контролът е страх от неизвестното.
“Ще се справя ли? - Защото ако не се справя - няма да ме харесат: обичат/ приемат … и ще ме изоставят.  И…..“
Нуждата за контрол е показателен за големи липси в потребността за сигурност и безопасност.

Работа над убежденията (разбиране и препрограмиране), Работа с детето във вас.
Както и нови здравословни стратегии за удовлетворяване на потребността  ви за (емоционална) безопасност/сигурност, както и за свързаност, биха били полезно начало. 

bottom of page