top of page

Въпрос:
Понякога се чувствам отхвърлена от мъжа си. Как да го преудолея?

С партньора ми се обичаме много. Имаме здрави, здравословни, с труд обгрижвани през годините взаимоотношения, които много ценя. Имаме малък син.   Срещам трудност, която вече дълго време не успявам да преодолея. Аз имам нужда от физическо докосване и силно свързване, за да се чувствам обичана. Той понякога преодолява лични трудности (било то и ежедневни), като се затваря в себе си. Говорили сме много по тази тема и макар да разбирам и себе си, и него, не успявам да разкача тези неща едно от друго. Почти винаги, когато той се оттегли в себе си, аз се чувствам изоставена, необичана. И макар да знам, че това не е вярно, не успявам да се отърся от усещането. Коства ми много усилия да не съм реактивна и да вирея в тази емоция. Иска ми се да засиля усещането за свързаност и тази свързаност да не е толкова податлива на влияние. 

Моят отговор:

Усещането за липса на свързаност в тези моменти идва от липсата на свързаност с вас самата.
Това е чудесен момент, любопитно да се гмурнете в себе си, да усетите вашите емоции, те са обратната ни връзка, и да потърсите от къде идва убеждението, че сте отхвърлена, необичана, изоставена. Защото, въпреки, че емоцията, която усещате в тези мигове е реална, убеждението - не е.
Това е възприет сценарии от много млад/ детски ум.
Емоцията, която извира в тези моменти сега не идва от тези акутни ситуации между вас. Тази емоция по-скоро идва от вашето подсъзнание, където е запаметена от време, в което сте преживявали отдръпване или студенина или оставане на сама - като нещо потенциално несъзнателно фатално. А именно - като дете спрямо родители/ или човек, който ви е гледал и се е грижиш за вас.
Тоест, сегашните ви ситуации правят пряка връзка със запаметен от много отдавна в подсъзнанието ви страх  и наслагва тази силна емоция (почти инстинктивна, нали?) - като слой върху сегашна ситуация.

Какво да правите?
Запознайте се с вашата емоция, потърсете и проследете от къде оригинално произлиза. Малки неща за нас като деца са играли голяма роля за оформянето на наши убеждения като примерно - “аз не съм обичана” или “не съм достатъчно добра, не ставам, не мога да бъда и без това обичана”.
Като осъзнаете, че това е отдавна във вас живеещо убеждение, което излиза наяве само в трудни асоциативни ситуации, можете да престъпите към втора стъпка.

Което може да бъде
а) работа с ограничаващите убеждения / кое е реални и “наистина ли не ме обича и иска?”

б) търсене на потребност в липса / къде се саботирате сама да си давате свързаност към себе си, и защо? Има ли начин да си давате свързаност, време със себе си, да сте си достатъчна в тези мигове, да знаете, че вашата обич и доверие към вас самата е реална? Да си доказвате, че заслужавате да си дадете сама обич, и то безусловно, както и милост, доверие, да търсите мисловни доказателства, че сте обичана от човека, в който се съмнявате в този миг / автоматично подтикнато от тези ограничаващи убеждения.
и с това и
- удовлетворяване на нужда и потребност от свързаност. Изработвате си стратегии, с които да се усещате свързана, приета, обичана. Може да е към себе си, с нещо хубаво - направете нещо само за себе си. Сгответе само за себе си. Душ или дори пътуване само за себе си.
Прекарвайте време със себе си, пишете, рисувайте, докажете си, че имате свързаност с детето във вас.
Което ме води до последната точка:
в) работа с детето във вас/ преродителство от вас самата. Чуйте от какво се оплаква малкото момиченце във вас, от какво се нуждае, и й го дайте, дали е утеха, обич, сигурност, доверие… пишете й писмо. Играйте с нея мисловно. И най-вече, бъдете родителя, от който тя е имала нужда: който няма да я остави никога. И който я обича - каквото и да направи или кажи или чувства или е!

Също и, разгледайте с партньора си вашите различни езици на любов. Тоест, споделете как най-силно усещате, че ви обичат.
За един човек може да е физическо докосване, за друг може да са думи, за трети подаръци, за четвърти - жестове и помощ. Всеки от нас има изграден и научен език на любовта, който разбира. И понякога наистина е различен от този на партньори ни.
Хубаво е да поговорите заедно, пак, от любопитно място, кой какво харесва и разбира най-силно.
Това е още един чудесен момент да се опознаете, нищо че имате вече дете и съвместен живот. Емоционалните ни дълбини дори за нас самите са често недостижими. А така заедно, ще разберете нещо за другия, но и за себе си.

bottom of page